Из дневникът на Адам:
Това ново същество с дълга коса...не ме оставя намира. Много ме дразни. Свикнал съм да бъда сам...и лепи име на где каквото види...
Избутах някак( казва така 3 недели подред)...
След всички тези години сега разбирам, че в началото не съм оценявал Ева; по- добре е да се живее извън Рая с нея, отколкото вътре , но без нея.Отпърво ми се струваше, че приказва прекалено много; но сега ще съжалявам ако този глас замлъкне и изчезне от живота ми...
Адам: на Евиния гроб: Където и да беше тя, там беше Раят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар