"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални".
Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.
Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.
След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."
Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"
Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:
1. Живей просто.
2. Обичай щедро.
3. Желай от сърце.
4. Говори мило и приятелски.
наслади на кафето си този ден...!
от; http://www.jenite.net/2008/06/blog-post_26.html
вторник, 3 март 2009 г.
неделя, 1 март 2009 г.
За прошката
Прошката не отменя извършения грях, но опростеният грешник се превръща в нов човек. И ако откажем да проявим милост към онзи, който ни моли за нея, с това ние издигаме преграда между себе си и Бога. Прошката не е нещо, което съществува само за себе си; тя е част от нещо много по-голямо, а именно – от Любовта.
Архимандрит Зинон (Теодор)
Архимандрит Зинон (Теодор)
Вина
Омръзна ми да нося
ненужна вина,
виновна в очите на другите
за техните дела:
как, защо съм реагирала
или пък що не съм...
била съм злобна,
лицемерна,
била съм зла и надменна...
Всеобщо зло,
на всички им вредя
особено на шепа хора,
които са върха...
На един му преча да се моли
и да си живей живота, както знай...
предала съм го
най- позорно
и е жертва, то се знай...
Не мислеше, когато
беше просто като полудял
и моята подкрепа безцеремонно бе презрял.
Отново съм виновна,
че крадяла съм живот,
кой пък иска да открадне
такъв объркан, тъжен...кой?
Споделях го, защо ли?
напразно е било...
Виновна съм, виновна съм,
за всичко съм виновна...
Хора,
не разбрахте ли
защо в световна криза сте сега...
виновна съм и за това...
:)
1.03.09
ОБЯВА
Поемане на вини: всякакви-
лични и служебни.
Не се чудете,
изсипете ни ги
и си живейте леко...
***
Вини като дини
носим всякакви.
Натоварете ни веднага,
без да ви призлява,
ще дишате спокойно,
нали друг се гърчи тройно...
:)))
ненужна вина,
виновна в очите на другите
за техните дела:
как, защо съм реагирала
или пък що не съм...
била съм злобна,
лицемерна,
била съм зла и надменна...
Всеобщо зло,
на всички им вредя
особено на шепа хора,
които са върха...
На един му преча да се моли
и да си живей живота, както знай...
предала съм го
най- позорно
и е жертва, то се знай...
Не мислеше, когато
беше просто като полудял
и моята подкрепа безцеремонно бе презрял.
Отново съм виновна,
че крадяла съм живот,
кой пък иска да открадне
такъв объркан, тъжен...кой?
Споделях го, защо ли?
напразно е било...
Виновна съм, виновна съм,
за всичко съм виновна...
Хора,
не разбрахте ли
защо в световна криза сте сега...
виновна съм и за това...
:)
1.03.09
ОБЯВА
Поемане на вини: всякакви-
лични и служебни.
Не се чудете,
изсипете ни ги
и си живейте леко...
***
Вини като дини
носим всякакви.
Натоварете ни веднага,
без да ви призлява,
ще дишате спокойно,
нали друг се гърчи тройно...
:)))
неделя, 22 февруари 2009 г.
Кой е блудният син?
от www.pravoslavie.bg
19.02.2009 | Хенри Ноувен
Редакционно: "Блуден син" обикновено се отнася за човек, който нарушава традициите, отхвърля дълг, задължения, бащини повели и напуска дома в търсене на нови, силни преживявания. Нарицателно е за бунт, неблагоразумие, неблагодарност и аморалност, но също така за осъзнаване, покаяние, завръщане. Това е образът на по-малкия брат от притчата за блудния син.
Но в евангелския разказ друг един образ, не по-малко интересен, е загатнат и сякаш остава в сянка. На него е посветен откъса, който предлагаме, от книгата "Благословената прегръдка: Размишление върху завръщането на блудния син" на Хенри Ноувен.
Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че се е заблудил и изгубил не само по-малкият брат, който напуска бащиния дом, за да търси свобода и щастие в далечна страна, но и по-големият син, който остава у дома. Макар че, де факто той остава и продължава да изпълнява всичко, което се очаква от един добър син, вътрешно се е отдалечил от баща си. Като изпълнява своя синовен дълг, той работи неуморно и изпълнява ежедневно задълженията си, но в същото време се превръща в един все по-малко щастлив и свободен човек.
Трудно е да се приеме, че този огорчен, възмутен и разгневен мъж, може да се окаже по-близо до нашето духовно състояние, отколкото чувствителния по-малък брат. Колкото по-внимателно се вглеждаме в него, толкова по-ясно разпознаваме себе си в него.
По-голямото дете в семейството добре познава отговорността и тежестта да отговориш на изискванията за образец на добрия син/дъщеря.
Питам се, какво ли би било ако не бяха по-големите синове/дъщери да отговорят на очакванията на родителите, да изпълняват задълженията и дълга си. Те изпитват силно желание да удовлетворят родителите си и се страхуват да не ги разочароват. Но също така често изпитват истинска ревност и завист към по-малките братя и сестри, които изглеждат по-малко ангажирани да доставят удоволствие на родителите и се чувстват по-свободни да правят всичко „по свой начин”.
Мнозина могат да се разпознаят в образа на по-големия брат. Онзи, който през целия си живот е измъчван от едно особено любопитство към безотговорния живот, който никога не е живял, но други водят… Да правиш винаги онова, което очакват от теб – най-доброто, като отговаряш на очакванията на личностите-авторитети в твоя живот – учители, духовни наставници. В същото време постоянно да се измъчваш от въпроса, защо и аз нямам куража „да си тръгна”, както направил по-малкият брат.
Мъчително е да стигнеш до това признание, но дълбоко в сърцето си, ние познаваме чувството на завист в срещата с бунтовния син. Това е емоцията, която се поражда в нас, когато виждаме приятели да се веселят и вършат онова, което се порицава от обществото. Докато порицаваме тяхното отношение като неморално, в същото време един въпрос продължава да ни тормози: защо самите ние не дръзваме да се държим като тях, ако не във всичко, поне отчасти.
Понякога животът в послушание и посветен на дълга, от който съм горд и заради който съм възхваляван, се усеща като товар на плещите, който ни потиска, дори, когато сме се примирили и не пожелаваме да се разтоварим.
Не е трудно да се идентифицираш с по-големия син от притчата, който се оплаква: „Аз ти служа от години и нито веднъж не пренебрегнах волята ти, а ти никога не направи празник за мен”.
В това оплакване послушанието и дългът са се превърнали в товар, а служението в робство. Това състояние се разкрива в следната ситуация, например, когато ни критикува неофит и ни обвинява, че не сме достатъчно набожни. Когато подобна критика ни изкарва извън релси и излизаме от кожата си от гняв: „Как си позволява да ме учи! Какво си въобразява? Прекарал е години без каквото и да било въздържание, докато аз от детството си живея във вярата. Обърнал се вчера и вече ми казва как да се държа!
Това мое вътрешно негодувание ми разкрива собственото ми „изгубване”. Останал вкъщи, без да се отдалечи дори и за миг, но самолишил се от свободата в дома на баща си... Гневът и завистта разкриват моето робско послушание.
Това не е изключителен опит, много синове и дъщери са се изгубили, оставайки завинаги у дома. И това е изгубеността, характеризираща се с лекотата да осъждаш и порицаваш, с гняв и негодувание, с горчивина и ревност и унищожителна по отношение на човешкото сърце. Често възприемаме „изгубеността” като действие, външен акт. Много по-лесно е да идентифицираме греха на по-малкия брат. Неговата „изгубеност” е очевидна. Той използва парите, за да задоволи похотта си. Направеното от него е грешка и това е очевидно за семейството, приятелите, и не само това, то е осъзнато и от него. Той въстава срещу морала и се оставя на похотта и алчността. Но впоследствие като вижда, че неговото бунтовно отношение води до мизерия и страдание, по-малкият брат се обръща обратно и иска прошка. Налице е един класически житейски провал, който се разрешава по най-естествения начин, лесен за разбиране и съчувствие.
„Изгубването” на по-големия син е много по-трудно за идентификация. Той винаги прави всичко, както трябва. Послушен е, следва дълга, уважава закона и е изключително трудолюбив. Уважаван е от хората, които му се възхищават, възхваляват го и го обявяват за образец. Външно е безукорен. Но изправен пред радостта на бащата от завръщането на изгубения син, една тъмна сила се надига в него и изригва на повърхността. Неочаквано излиза наяве една личност, останала скрита в несъзнаваното, нещо повече с годините тя е набрала сили и управлява.
Когато се вглеждаме в себе си се питаме, кое би било по-осъдено – похотливостта или негодуванието?
Колко негодувание отделя „добрите” от „поправилите си”. Много лесно е да осъдиш, порицаеш, съществуват хиляди предразсъдъци и сред „светците”. Колко потиснат гняв сред хората, грижещи се да избегнат греха!
„Изгубеността” на „светеца” е пълна с негодувание и е много трудно да я забележиш, именно защото е тясно свързана с неговото желание да бъде добродетелен. От личен опит знаем какво огромно усилие е да бъдеш добър, добре приет, обичан и пример за останалите. Да се стараеш съзнателно да избегнеш греха и да изпитваш страх да не изпаднеш в изкушение. Въпреки тези неимоверни усилия, в нас постепенно се настаняват все по-трайно суровост, морализъм, стигащ до фанатизъм, заплатени с усещането че вече не си у дома, в дома на баща си. Да станеш по-малко свободен, по-малко спонтанен, по-малко весел и все повече да те възприемат и определят като „труден” човек.
Всеки може да разпознае този глас на негодувание, който ни свързва с по-големия брат. Негодуванието, породено от отказа да приемем себе си, отказ, който ни лишава от спонтанност до момента, в който вече не можем да се отдадем и да изпитаме радостта, която е в нас.
Радостта и негодуванието взаимно се изключват. Когато по-големият брат, разбра причината за веселбата: „той отказа да влезе”.
Притчата ни изправя очи в очи с най-трудният избор в живота: да се довериш или не на Божията любов, която всичко прощава. На протеста на книжниците и фарисеите, че Христос се храни на една маса с грешниците, той противопоставя радостта на бащата от завръщането на блудния син. Какъв шок за хората, посветили се на дълга, чийто протест, държи сметка, претендира за справедливо претегляне на везните, да отговорят на любовта Божия към грешниците. Биха ли могли да седнат на една маса с грешниците, както направи Христос. Ето това е истинското предизвикателство за тях, за нас, за всеки, който е изпълнен с негодувание и изкушен да избяга в онзи познат модел на благочестивия живот!
По книгата “L`asbbraccio benedicente”; превод от италиански: Мария Иванова
19.02.2009 | Хенри Ноувен
Редакционно: "Блуден син" обикновено се отнася за човек, който нарушава традициите, отхвърля дълг, задължения, бащини повели и напуска дома в търсене на нови, силни преживявания. Нарицателно е за бунт, неблагоразумие, неблагодарност и аморалност, но също така за осъзнаване, покаяние, завръщане. Това е образът на по-малкия брат от притчата за блудния син.
Но в евангелския разказ друг един образ, не по-малко интересен, е загатнат и сякаш остава в сянка. На него е посветен откъса, който предлагаме, от книгата "Благословената прегръдка: Размишление върху завръщането на блудния син" на Хенри Ноувен.
Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че се е заблудил и изгубил не само по-малкият брат, който напуска бащиния дом, за да търси свобода и щастие в далечна страна, но и по-големият син, който остава у дома. Макар че, де факто той остава и продължава да изпълнява всичко, което се очаква от един добър син, вътрешно се е отдалечил от баща си. Като изпълнява своя синовен дълг, той работи неуморно и изпълнява ежедневно задълженията си, но в същото време се превръща в един все по-малко щастлив и свободен човек.
Трудно е да се приеме, че този огорчен, възмутен и разгневен мъж, може да се окаже по-близо до нашето духовно състояние, отколкото чувствителния по-малък брат. Колкото по-внимателно се вглеждаме в него, толкова по-ясно разпознаваме себе си в него.
По-голямото дете в семейството добре познава отговорността и тежестта да отговориш на изискванията за образец на добрия син/дъщеря.
Питам се, какво ли би било ако не бяха по-големите синове/дъщери да отговорят на очакванията на родителите, да изпълняват задълженията и дълга си. Те изпитват силно желание да удовлетворят родителите си и се страхуват да не ги разочароват. Но също така често изпитват истинска ревност и завист към по-малките братя и сестри, които изглеждат по-малко ангажирани да доставят удоволствие на родителите и се чувстват по-свободни да правят всичко „по свой начин”.
Мнозина могат да се разпознаят в образа на по-големия брат. Онзи, който през целия си живот е измъчван от едно особено любопитство към безотговорния живот, който никога не е живял, но други водят… Да правиш винаги онова, което очакват от теб – най-доброто, като отговаряш на очакванията на личностите-авторитети в твоя живот – учители, духовни наставници. В същото време постоянно да се измъчваш от въпроса, защо и аз нямам куража „да си тръгна”, както направил по-малкият брат.
Мъчително е да стигнеш до това признание, но дълбоко в сърцето си, ние познаваме чувството на завист в срещата с бунтовния син. Това е емоцията, която се поражда в нас, когато виждаме приятели да се веселят и вършат онова, което се порицава от обществото. Докато порицаваме тяхното отношение като неморално, в същото време един въпрос продължава да ни тормози: защо самите ние не дръзваме да се държим като тях, ако не във всичко, поне отчасти.
Понякога животът в послушание и посветен на дълга, от който съм горд и заради който съм възхваляван, се усеща като товар на плещите, който ни потиска, дори, когато сме се примирили и не пожелаваме да се разтоварим.
Не е трудно да се идентифицираш с по-големия син от притчата, който се оплаква: „Аз ти служа от години и нито веднъж не пренебрегнах волята ти, а ти никога не направи празник за мен”.
В това оплакване послушанието и дългът са се превърнали в товар, а служението в робство. Това състояние се разкрива в следната ситуация, например, когато ни критикува неофит и ни обвинява, че не сме достатъчно набожни. Когато подобна критика ни изкарва извън релси и излизаме от кожата си от гняв: „Как си позволява да ме учи! Какво си въобразява? Прекарал е години без каквото и да било въздържание, докато аз от детството си живея във вярата. Обърнал се вчера и вече ми казва как да се държа!
Това мое вътрешно негодувание ми разкрива собственото ми „изгубване”. Останал вкъщи, без да се отдалечи дори и за миг, но самолишил се от свободата в дома на баща си... Гневът и завистта разкриват моето робско послушание.
Това не е изключителен опит, много синове и дъщери са се изгубили, оставайки завинаги у дома. И това е изгубеността, характеризираща се с лекотата да осъждаш и порицаваш, с гняв и негодувание, с горчивина и ревност и унищожителна по отношение на човешкото сърце. Често възприемаме „изгубеността” като действие, външен акт. Много по-лесно е да идентифицираме греха на по-малкия брат. Неговата „изгубеност” е очевидна. Той използва парите, за да задоволи похотта си. Направеното от него е грешка и това е очевидно за семейството, приятелите, и не само това, то е осъзнато и от него. Той въстава срещу морала и се оставя на похотта и алчността. Но впоследствие като вижда, че неговото бунтовно отношение води до мизерия и страдание, по-малкият брат се обръща обратно и иска прошка. Налице е един класически житейски провал, който се разрешава по най-естествения начин, лесен за разбиране и съчувствие.
„Изгубването” на по-големия син е много по-трудно за идентификация. Той винаги прави всичко, както трябва. Послушен е, следва дълга, уважава закона и е изключително трудолюбив. Уважаван е от хората, които му се възхищават, възхваляват го и го обявяват за образец. Външно е безукорен. Но изправен пред радостта на бащата от завръщането на изгубения син, една тъмна сила се надига в него и изригва на повърхността. Неочаквано излиза наяве една личност, останала скрита в несъзнаваното, нещо повече с годините тя е набрала сили и управлява.
Когато се вглеждаме в себе си се питаме, кое би било по-осъдено – похотливостта или негодуванието?
Колко негодувание отделя „добрите” от „поправилите си”. Много лесно е да осъдиш, порицаеш, съществуват хиляди предразсъдъци и сред „светците”. Колко потиснат гняв сред хората, грижещи се да избегнат греха!
„Изгубеността” на „светеца” е пълна с негодувание и е много трудно да я забележиш, именно защото е тясно свързана с неговото желание да бъде добродетелен. От личен опит знаем какво огромно усилие е да бъдеш добър, добре приет, обичан и пример за останалите. Да се стараеш съзнателно да избегнеш греха и да изпитваш страх да не изпаднеш в изкушение. Въпреки тези неимоверни усилия, в нас постепенно се настаняват все по-трайно суровост, морализъм, стигащ до фанатизъм, заплатени с усещането че вече не си у дома, в дома на баща си. Да станеш по-малко свободен, по-малко спонтанен, по-малко весел и все повече да те възприемат и определят като „труден” човек.
Всеки може да разпознае този глас на негодувание, който ни свързва с по-големия брат. Негодуванието, породено от отказа да приемем себе си, отказ, който ни лишава от спонтанност до момента, в който вече не можем да се отдадем и да изпитаме радостта, която е в нас.
Радостта и негодуванието взаимно се изключват. Когато по-големият брат, разбра причината за веселбата: „той отказа да влезе”.
Притчата ни изправя очи в очи с най-трудният избор в живота: да се довериш или не на Божията любов, която всичко прощава. На протеста на книжниците и фарисеите, че Христос се храни на една маса с грешниците, той противопоставя радостта на бащата от завръщането на блудния син. Какъв шок за хората, посветили се на дълга, чийто протест, държи сметка, претендира за справедливо претегляне на везните, да отговорят на любовта Божия към грешниците. Биха ли могли да седнат на една маса с грешниците, както направи Христос. Ето това е истинското предизвикателство за тях, за нас, за всеки, който е изпълнен с негодувание и изкушен да избяга в онзи познат модел на благочестивия живот!
По книгата “L`asbbraccio benedicente”; превод от италиански: Мария Иванова
петък, 20 февруари 2009 г.
Кучка
Безпътна,
самотна,
отхвърлена,лая,
искам да вия,
да хапя не зная...(но бързо се уча)
Не искам така да живея!
Скотски,
бездушно,
без нищо
в сърцето...
но как се събира то,
клето...до дето
разбито е,
пълно с отрова,
ярост и
мъка
гризат го ...
Но зная...няма така да живея до края!!!
самотна,
отхвърлена,лая,
искам да вия,
да хапя не зная...(но бързо се уча)
Не искам така да живея!
Скотски,
бездушно,
без нищо
в сърцето...
но как се събира то,
клето...до дето
разбито е,
пълно с отрова,
ярост и
мъка
гризат го ...
Но зная...няма така да живея до края!!!
вторник, 17 февруари 2009 г.
Cape Town- едно от райските местенца, което си заслужава да видите
Много красиво кътче...най- известната планина Table mountain, която е плато...
Така изглежда града, когато си качен отгоре на "масата" планина:)
Автентични "зулу" танци се вихрят пред ококорените очи на туристите...
Пингвините и китовете също...те оставят без дъх ...
не по-малко от изгревоте и залезите...
неделя, 15 февруари 2009 г.
МИСЛИ- не са мои, но ми харесват;)
• Когато изстискваш портокал, получаваш портокалов сок, защото това има във вътрешността на портокала. Същият принцип важи и за теб. Когато някой те притисне - подложи те на натиск, - проявява се вътрешната ти същност. И ако тя не ти хареса, можеш да я промениш, като промениш мисленето си.
Уейн Дайър
• Да бъдеш умен не означава да проявяваш усърдие, а да знаеш как да изпитваш удовлетворение при всякакви обстоятелства.
Уейн Дайър
• Всеки ден хора се отдръпват от църквата и се връщат към Бога
Лени Брус
Уейн Дайър
• Да бъдеш умен не означава да проявяваш усърдие, а да знаеш как да изпитваш удовлетворение при всякакви обстоятелства.
Уейн Дайър
• Всеки ден хора се отдръпват от църквата и се връщат към Бога
Лени Брус
събота, 14 февруари 2009 г.
ЗАЩО МЪЖЕТЕ ОБИЧАТ ЖЕНИТЕ... Където и да беше тя, там беше Раят- признава Адам
Из дневникът на Адам:
Това ново същество с дълга коса...не ме оставя намира. Много ме дразни. Свикнал съм да бъда сам...и лепи име на где каквото види...
Избутах някак( казва така 3 недели подред)...
След всички тези години сега разбирам, че в началото не съм оценявал Ева; по- добре е да се живее извън Рая с нея, отколкото вътре , но без нея.Отпърво ми се струваше, че приказва прекалено много; но сега ще съжалявам ако този глас замлъкне и изчезне от живота ми...
Адам: на Евиния гроб: Където и да беше тя, там беше Раят.
Това ново същество с дълга коса...не ме оставя намира. Много ме дразни. Свикнал съм да бъда сам...и лепи име на где каквото види...
Избутах някак( казва така 3 недели подред)...
След всички тези години сега разбирам, че в началото не съм оценявал Ева; по- добре е да се живее извън Рая с нея, отколкото вътре , но без нея.Отпърво ми се струваше, че приказва прекалено много; но сега ще съжалявам ако този глас замлъкне и изчезне от живота ми...
Адам: на Евиния гроб: Където и да беше тя, там беше Раят.
ЗАЩО ЖЕНИТЕ ОБИЧАТ МЪЖЕТЕ...Из "Дневниците на Адам и Ева"( Марк Твен)
Днес ми попадна тази книга в ръцете....чете се на един дъх, за 15 минути...
И Марк Твен с присъщото му чувство за хумор и интересен поглед маркира основни характерни черти и различия на двата пола, но и тяхното взаимно допълване, приемане, нужда един от друг....Чуйте Ева :
Какво толкова е острият ум? Истинските качества се крият в сърцето...доброто сърце е богатство, голямо богатство, и че без доброта интелектът е не друго, а нищета.
...щом го усетих че може да говори, стана ми още по- интересно, защото аз умирам да приказвам; приказвам по цял ден, дори насън,и съм си много интересна, но има ли с кой друг да разговарям, ще съм далеч по-интересна и ако ме помолят, въобще няма да млъкна....
...мисля, че е мъж. Не бях виждала мъж, но ми прилича на такъв, и съм съгурна, че е точно това. Осъзнавам, че ми е по- интересен от всички други влечуги.Стига наистина да е влечуго, но много ми прилича на такова; има чорлава коса и сини очи и е същинско влечуго.Ханш няма; източен е като морков; когато е право, стърчи като сондажна кула; затова смятам, че е влечуго, а може да е и архитектура...
Най- добре нещата да се доказват експериментално; тогава вече знаеш, а иначе, ако се разчита на догатки, предположения и досещане, не е възможно да се образоваш. Някои неща не можеш да ги разбереш, но никога няма да разбереш, че не можеш, ако само се догаждаш и предполагаш: нужно е търпение и продължително експериментиране, докато разбереш, че не можеш да разбереш. И точно това е прекрасното, от това света става страшно интересен...Дори, когато се опитваш да разбереш и не ти е възможно да разбереш, е точно толкова интересно, колкото да се опитваш да разбереш и да разбереш, ако не и повече...
...в началото незнаех за какво съм създадена, но сега смятам, че е за да разкрия тайните на този прекрасен свят и да съм щастлива и да благодаря на Създателя, че го е направил...
Запитам ли се защо го обичам, разбирам, че не зная, а не ми и трябва да зная. Предполагам, че подобна любов не е плод на доводи и статистики, както любовта към другите влечуги и животни. Смятам ,че така трябва да бъде . Някой птици ги обичам заради песента им, но Адам не го обичам заради неговото пеене-не е това;колкото повече пее, толкова повече ме дразни. Обаче го карам да пее, понеже искам да се приуча да харесвам нсичко, от което се интересува...
Той е силен и хубав и затова го обичам, възхищавам му се и се гордея с него, но и без горните качества- пак ще го обичам. И грозен да е- пак ще го обичам; и болнав да е- пак ще го обичам;и ще му работя, ще се моля за него, ще бдя над постелята му, докато умра.
Да- изглежда го обичам просто, защото си е мой и е от мъжки пол...И тъй, излиза, че е както казах отначалото: лябов от този вид не е плод на доводи и статистики. Тя просто се появява- кой знае откъде- и тя самата не може да се обясни. А и няма защо....
И Марк Твен с присъщото му чувство за хумор и интересен поглед маркира основни характерни черти и различия на двата пола, но и тяхното взаимно допълване, приемане, нужда един от друг....Чуйте Ева :
Какво толкова е острият ум? Истинските качества се крият в сърцето...доброто сърце е богатство, голямо богатство, и че без доброта интелектът е не друго, а нищета.
...щом го усетих че може да говори, стана ми още по- интересно, защото аз умирам да приказвам; приказвам по цял ден, дори насън,и съм си много интересна, но има ли с кой друг да разговарям, ще съм далеч по-интересна и ако ме помолят, въобще няма да млъкна....
...мисля, че е мъж. Не бях виждала мъж, но ми прилича на такъв, и съм съгурна, че е точно това. Осъзнавам, че ми е по- интересен от всички други влечуги.Стига наистина да е влечуго, но много ми прилича на такова; има чорлава коса и сини очи и е същинско влечуго.Ханш няма; източен е като морков; когато е право, стърчи като сондажна кула; затова смятам, че е влечуго, а може да е и архитектура...
Най- добре нещата да се доказват експериментално; тогава вече знаеш, а иначе, ако се разчита на догатки, предположения и досещане, не е възможно да се образоваш. Някои неща не можеш да ги разбереш, но никога няма да разбереш, че не можеш, ако само се догаждаш и предполагаш: нужно е търпение и продължително експериментиране, докато разбереш, че не можеш да разбереш. И точно това е прекрасното, от това света става страшно интересен...Дори, когато се опитваш да разбереш и не ти е възможно да разбереш, е точно толкова интересно, колкото да се опитваш да разбереш и да разбереш, ако не и повече...
...в началото незнаех за какво съм създадена, но сега смятам, че е за да разкрия тайните на този прекрасен свят и да съм щастлива и да благодаря на Създателя, че го е направил...
Запитам ли се защо го обичам, разбирам, че не зная, а не ми и трябва да зная. Предполагам, че подобна любов не е плод на доводи и статистики, както любовта към другите влечуги и животни. Смятам ,че така трябва да бъде . Някой птици ги обичам заради песента им, но Адам не го обичам заради неговото пеене-не е това;колкото повече пее, толкова повече ме дразни. Обаче го карам да пее, понеже искам да се приуча да харесвам нсичко, от което се интересува...
Той е силен и хубав и затова го обичам, възхищавам му се и се гордея с него, но и без горните качества- пак ще го обичам. И грозен да е- пак ще го обичам; и болнав да е- пак ще го обичам;и ще му работя, ще се моля за него, ще бдя над постелята му, докато умра.
Да- изглежда го обичам просто, защото си е мой и е от мъжки пол...И тъй, излиза, че е както казах отначалото: лябов от този вид не е плод на доводи и статистики. Тя просто се появява- кой знае откъде- и тя самата не може да се обясни. А и няма защо....
петък, 13 февруари 2009 г.
Рецепта за любов :)
съставки:
Две сърца пълни с любов
Две чаши препълнени с доброта
Две щипки нежност
Две чаши приятелство
Две чаши радост
Две големи сърца изпълнени с простителност
Едно време(един момент) прекаран заедно
начин на приготвяне:
Размесвайте всеки ден със щастие, хумор и търпение.
Сервирайте с топлота и състрадание, уважение и честност.
Две сърца пълни с любов
Две чаши препълнени с доброта
Две щипки нежност
Две чаши приятелство
Две чаши радост
Две големи сърца изпълнени с простителност
Едно време(един момент) прекаран заедно
начин на приготвяне:
Размесвайте всеки ден със щастие, хумор и търпение.
Сервирайте с топлота и състрадание, уважение и честност.
ЧЕСТИТ 14 ФЕВРУАРИ
Здравейте,
не знам дали е случайно или не, че стартирам блогът на 13 февруари (петък)...аз не съм фаталистка и ако ще поглеждаме така нещата, поне мога да кажа, че е в навечерието на 14 февруари...пак има с какво да се похваля...хахаха...навик ми стана да си се хваля сама.....
но както знаем добър принцип е да не се прекалява с нищо...малко шоколад с кафето, малко сол за вкус, малко вино за настроение, ванилийка за аромат...по малко...за да е полезно....иначе то всичко ни е позволено...
Така,че хубав ден утре на всички...
Ето тук ще намерите хитринка за успеха в любовта и във взаимоотношенията въобще. И както при всяка рецепта важи правилото: "Каквото си го сготвим, такова ще си го ядем“.
Е, да ви е сладко...всеки ден...:)
не знам дали е случайно или не, че стартирам блогът на 13 февруари (петък)...аз не съм фаталистка и ако ще поглеждаме така нещата, поне мога да кажа, че е в навечерието на 14 февруари...пак има с какво да се похваля...хахаха...навик ми стана да си се хваля сама.....
но както знаем добър принцип е да не се прекалява с нищо...малко шоколад с кафето, малко сол за вкус, малко вино за настроение, ванилийка за аромат...по малко...за да е полезно....иначе то всичко ни е позволено...
Така,че хубав ден утре на всички...
Ето тук ще намерите хитринка за успеха в любовта и във взаимоотношенията въобще. И както при всяка рецепта важи правилото: "Каквото си го сготвим, такова ще си го ядем“.
Е, да ви е сладко...всеки ден...:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
